Последните Chrysler-и с легендарния двигател 440 Big Block под капака

Славната ера на масълкарите през 60-те и 70-те години на миналия век кара американските производители да слагат огромни V8 двигатели в автомобилите, а Mopar не прави изключение. Сред легендарните задвижващи агрегати 440-кубиковият (cubic-inch) V8 се откроява като най-големият сериен V8, създаван някога от Mopar. Част от двигателното семейство RB на Mopar и дебютирал през 1966 г., 440 първоначално развива 350 конски сили. Мощността в крайна сметка достига своя пик при двигателите Dodge Six Pack и Plymouth Six Barrel, които използват три двукамерни карбуратора Holley, за да генерират 390 к.с. и 678 Нм (490 pound-feet) въртящ момент.

За разлика от редките 426-кубикови Hemi двигатели, които се произвеждат от 1966 до 1971 г. в тираж от едва около 11 000 бройки, 440 има много по-дълъг производствен живот, което го прави значително по-лесен за откриване, по-достъпен и чудесен избор за хотродърите. Дори версиите на 440 с ниска мощност, като тези, свалени от кемпери, могат да надминат сериен Hemi, когато бъдат оборудвани с тунинг части.

Добрите неща обаче не траят вечно. Екцесиите на ерата на масълкарите са задушени в началото на 70-те години от трио екологични разпоредби, задействани от Закона за чист въздух от 1970 г., растящите застрахователни разходи и петролната криза от 1973 г. За да покрият държавните изисквания за намаляване на вредните емисии наполовина до 1975 г., производителите прибягват до закъснение на запалването, обедняване на горивната смес и намаляване на степента на сгъстяване, което води до стръмен спад в мощността. Застрахователните компании също налагат огромни премии за спортните автомобили.

До 1978 г. – последната година от производството на 440, мощността е паднала до жалките 195 конски сили в Chrysler New Yorker Brougham. През тази година единствените автомобили Mopar, се предлагат с 440, са пълноразмерният Chrysler Newport и по-големият, по-луксозен New Yorker Brougham, който струва 7831 долара. Пикапи като Plymouth Trail Duster и Dodge D150 също могат да бъдат оборудвани с 440 през 1978 г. Купувачите на луксозни и масивни автомобили като New Yorker Brougham са единствените, които все още могат да оправдаят голям V8 блок и да понесат разходите за експлоатация. В крайна сметка все по-строгите емисии и лошият разход на гориво – около 23 л/100 км (10 MPG) в добър ден – означават, че гигантският V8 не може да оцелее през 80-те години и след 1978 г. Mopar 440 остава в историята.