Тръмп заплашва да поеме „пълна власт” над иранския петрол

На 11 юни 2026 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп публикува заплашително съобщение в социалните мрежи, в което обещава да нанесе мащабни въздушни удари срещу Иран и да поеме „пълна власт” над иранската нефтена и газова индустрия, включително над ключовия нефтодобивен терминал на остров Харг. Според думите му това ще се случи в „не много отдалечено бъдеще”. Тръмп сравни своите планове с начина, по който САЩ поеха контрола над нефтения сектор във Венецуела след свалянето на президента Николас Мадуро през януари същата година. Заплахите на Тръмп последват след два последователни дни на взаимни удари между САЩ и Иран. Американските въздушни атаки, продължили до сутринта на 11 юни, изглеждат по-интензивни и мащабни от предходния ден. Иран не предостави информация за причинените щети и отвърна с обстрел на Кувейт, Бахрейн и Йордания, както бе и на предния ден. Остров Харг, разположен в Персийския залив, е жизненоважен за иранската нефтена индустрия — през него преминават 90% от износа на иранска нефт. Причината е, че иранското крайбрежие е прекалено плитко за заставане на танкери. Американските войски биха били уязвими на острова поради близостта му до иранската суша — около 34 км, откъдето могат да бъдат изстрелвани ракети, дронове и артилерийски снаряди. В рамките на блокадата на иранските пристанища, американските военни обявиха, че са изстреляли ракети, за да спрат танкер, опитващ се да транспортира иранска нефт. Според индийски официални лица, по-ранен американски удар срещу търговски кораб в началото на седмицата е убил трима индийски моряци. Това е третият случай през седмицата, в който взаимните удари предизвикват размирици в региона. Първият инцидент е между Иран и Израел, следван от два кръга обстрели между САЩ и Иран, които засегнаха държави в региона, където се намират американски военни бази. Иранското външно министерство обяви, че американските атаки са „ефективно обезсмислили” примирието, без да посочва, че се отказва от него. Основен въпрос в преговорите остава контрола на Иран над Ормузкия проток, който е нарушил глобалните енергийни потоци, повишил цените на горивата и оскъпил храните и други основни стоки извън региона. Иран обяви на 11 юни, че протокът е затворен, но не е ясно какво точно означава това, тъй като от началото на войната движението на кораби през водния път е силно ограничено и само малък брой съдове са успявали да преминат. Централното командване на американските военни опроверга твърдението на Иран, а Тръмп заяви на 10 юни, че САЩ са осъществили тайна операция в последните седмици, за да преведат кораби през протока. Двете страни остават в противоречие и по отношение на иранската ядрена програма, която Техеран твърди, че е мирна, но САЩ и Израел се опасяват, че може да бъде използвана за създаване на ядрено оръжие поради запасите от високообогатен уран. САЩ и Израел посочват, че една от основните причини за започването на войната на 28 февруари е била да се гарантира, че Иран никога няма да може да го направи. Иран настоява, че всяко споразумение за край на войната трябва да включва и спиране на боевете в Ливан между техния съюзник Хизбула и Израел. От своя страна, израелският министър-председател Бинямин Нетаняху изглежда твърдо решен да продължи с целта си да унищожи ислямската групировка.