Как Kawasaki укроти репутацията на H2 като “производител на вдовци”.

В началото на 70-те години на миналия век Mach IV H2 750 на Kawasaki стана печално известен като “The Widowmaker” – двутактов троен двигател, който осигуряваше брутално ускорение, но изискваше пълното внимание на ездача. С двутактов троен с въздушно охлаждане 748cc, изхвърлящ 74 конски сили, H2 може да достигне четвърт миля за под 12 секунди, изпреварвайки повечето конкуренти. Но неговата агресивна мощност беше нож с две остриета. Под 4000 оборота в минута мотоциклетът беше покорен, но след като оборотите минаха тази граница, въртящият момент скочи незабавно, заплашвайки да наруши задното сцепление или да изпрати лекото шаси във високоскоростно клатушкане.

Късото междуосие, гъвкавата рамка и леката предна част влошаваха нещата, като често отблъскваха ездачите в средата на завоя. Смъртоносната репутация на H2 не беше просто реклама – тя беше спечелена. С 1974 Kawasaki знаеше, че трябва да действа. Инженерите не преработиха двигателя, а вместо това преработиха шасито и ауспуха, за да опитомят звяра.

Те удължиха люлеещото се рамо и разтегнаха междуосието, за да запазят предната гума неподвижна, като същевременно изостриха наклона на кормилното управление от 28 градуса на 26,5 градуса и увеличиха следата до 4,09 инча за стабилност при висока скорост. Вътре в двигателя фините настройки на синхронизацията на портовете и преработената изпускателна система изгладиха кривата на въртящия момент, намалявайки пиковите конски сили до 71 в 1974 и 70 в 1975. Резултатът? По-предсказуема мощна лента и мотоциклет, за който е много по-малко вероятно да предаде ездача си.

Компромисът беше лека загуба на сурово ускорение, но H2 стана по-безопасен и по-удобен за каране. И все пак промените притъпиха част от легендарния му ръб. Управлението на H2 вече беше обречено от външни сили. Петролната криза от 70-те години на миналия век, затягането на стандартите за емисиите и Законът за чист въздух на САЩ направиха големите двутактови двигатели остарели – мръсни, шумни и жадни.

Ранните H2 изпускаха гъст син дим поради маслените помпи, настроени от дилъра, а двутактовите двигатели по своята същност бяха неблагоприятни за околната среда. С 1975, Kawasaki изостави изцяло двутактовите разработки, завъртайки се към четиритактови като легендарния Kawasaki Z1 900, четирицилиндров супербайк, който доказа, че производителността не трябва да се чувства като смъртно желание. Днес оригиналните 1972 H2 са ценени от колекционери, като девствени екземпляри достигат от 30 000 до 50 000 долара на търг. В ера, в която доминират електронните детегледачки и дезинфекцираното представяне, H2 остава брутално напомняне за това каква нефилтрирана, ужасяваща сила се е чувствала някога.