Първото десетилетие на Vespa в състезанията: странни машини, чупещи рекорди писти и торпедо на две колела

Състезателната глава на Vespa не започва с мотоциклети, а със скутери – малки, бръмчащи машини, които се противопоставят на очакванията, като разкъсват състезателни писти в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век. Piaggio, италианският конгломерат, който създаваше самолети по време на Втората световна война, се ориентира към скутерите като решение за мирно време, а състезанията се превърнаха в най-смелия му маркетингов инструмент. Резултатът? Парад от странни състезатели с рекорди, които размиха границата между скутер и състезателен мотоциклет, доказвайки, че дори и най-скромният двуколесен може да бъде шампион – или поне да грабне заглавия.

Състезателното пътуване на Vespa започна в 1947 с **98 Corsa**, съкратена, готова за писта версия на оригиналния скутер 98 cc. Дебютирайки на пистата Виареджо, той бързо доказа своята сила, като спечели класа скутери в Гран При на Неапол и доминираше в изкачването на хълм в Рока ди Папа в Рим. Но Piaggio не се задоволяваше само с победи – искаше рекорди. Последва 98 Corsa “Circuit”, включваща по-малък обтекател, по-леко кормило и вентилиран корпус на двигателя, за да поддържа двутактовия 98 cc хладен под налягане. И все пак, конкуренцията от Morini и MV Agusta в клас 100 cc накара Piaggio да премине към клас 125 cc с **Super Sport**, мотоциклет, който замени стоманеното тяло на оригинала с алуминий в опит за скорост и пъргавина. Алуминиевата версия обаче се клатеше при високи скорости поради огъване, оставяйки модела със стоманено тяло да печели за Piaggio.

До 50-те години на миналия век състезателните автомобили на Vespa са се превърнали в нещо много по-странно – и по-бързо. **Super Sport** от епохата заряза изцяло естетиката на скутера, възприемайки аеронавигационна тема с конструкция от алуминиева сплав, занитени панели и резервоар за гориво, опънат между седалката и кормилото за издръжливост. Тази машина, с по-ниското си кормило и пълен обтекател, изглеждаше като прероден състезателен мотоциклет, способен да удари **80 mph** и да осигури 1-2 финал на Голямата награда на Болоня с пилоти Джузепе Кау и Дино Мазончини начело.

Но Piaggio не беше приключил с чупенето на рекорди или его. След като загуби от Innocenti в националното състезание за скутери 1948 на Circuito di Genova, Vespa отвърна на 1949 с **Super Sport Montlhery**, специално създаден звяр, изпратен на френската писта Montlhery. Там трио състезатели разбиха **17 световни рекорда**, включително най-бързи средни стойности за час, 100 мили, 500 мили, 1,000 km и 10 часа. Montlhery не изглеждаше просто като състезателен мотоциклет – изглеждаше като кола с високи, изваяни обтекатели, предназначени да разрязват въздуха със скорост.

След това се появи **Siluro**, или “торпедо”, машина, толкова странна, че не можеше да бъде категоризирана. Наподобявайки ракета с реактивен двигател на две колела, Siluro се предлага в две конфигурации: едната с водач, седнал напред, другата с ездач, коленичил. Задвижван от двутактов едноцилиндров двигател 125 cc с противоположни хоризонтални бутала, работещ с алкохол, той произвежда **18 HP** и е създаден, за да заличи километричния рекорд. В 1951 той се представи, изминавайки 100-метровото бягане от място за **20,24 секунди** със средна скорост **106 mph**.

Състезателната мания на Vespa достигна своя връх с **125 6 Giorni**, издръжлив състезател за издръжливост с подсилена рамка, стойка за резервна гума и мисия да докаже издръжливостта на Vespa. Той доминира в Националния трофей и натрупа девет златни медала на 26-ото Международно шестдневно изпитание (сега Международно шестдневно ендуро). До средата на 50-те години на миналия век Пиаджо се насити на пистата. Vespa се завърна към корените си като практичен скутер – въпреки че състезателното му наследство, от формата на торпедо на Siluro до рекордното теглене на Montlhery, остава една от най-странните и дръзки глави в историята на двуколесните автомобили. Десетилетия по-късно Piaggio си играеше със състезателно завръщане, но златната ера на Vespa на пистата вече бе циментирала мястото й на легенда.